РЕВЮ: “Моторни песни“ – Никола Вапцаров

Издателство: Дамян Яков 

Година на издаване: 2006

Брой страници: 144

17784

Eдинствената стихосбирка на Никола Вапцаров е емблематична за българската литература. Издадена за пръв път 1940г., неговата книга си остава една от най-обичаните. Поне според мен. Честно казано някои от стихотворенията вътре, останаха за мен неразбрани, но това е съвсем нормално. Авторът пише две от най-хубавите си стихотворения, когато е заловен.

Бих сравнил поезията на Вапцаров с тази на Смирненски, защото и двамата пишат за света, за начина, по който живеят хората и  най-вече за децата, защото именно те въпреки всичко, остават най-чистите и невинни същества в този свят. Въпреки трудността, която изпитах докато четох “Моторни песни“‘, творбите на автора ми харесаха.

Може би единственото нещо, което не ми хареса в книгата е, че в това издание има включени статии, които лично аз не можах да схвана, според мен те са излишни. И само натоварват читателя.

Ако трябва да оценя тази книга от 1 до 5, то ще дам 3 звезди, не за друго, а защото книгата трябва да се разбере. Не можеш просто да седнеш и да я прочетеш, тя трябва да бъде осмислена , а това не е лесна задача за всеки, особено в 21 век, когато има такъв бум на технологии.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s